Постинг
27.02.2007 10:33 -
Къде края на апатията и началото на ,,НЕЩАСТЕН СЪМ''
Мислех си за нея,често си я спомням и се чудя как е възможно......толкова ли лесно се прменят хората.Толкова ли бързо могат да загубят идентичноста си,да се превърнат в ""един""от ""масата"".И после разбрах,че тя всъщност е нещастна,но въпреки всичко таи някаква надежда за по-добро.
Тогава се замислих какво значи да си щастлив?И какво значи да си нещастен?
Иначе сигурна съм,че колкото повече се нижат годините,толкова аптията те наляга по силно.Само дето и аз искам да знам кога в крайна сметка човек разбира,че всъщност е нещастен?!И как го разбира?И така...достатъчно условие ли е да имаш всичко за да наречеш себе си щастлив?Само материялните неща ли будят щастие,а липсата им нещастие?!
ако трети ден от началото на седмицата н...
Зелени спомени(началото на моята приказк...
Завръщане към началото
Зелени спомени(началото на моята приказк...
Завръщане към началото
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 258