Мислех си за нея,често си я спомням и се чудя как е възможно......толкова ли лесно се прменят хората.Толкова ли бързо могат да загубят идентичноста си,да се превърнат в ""един""от ""масата"".И после разбрах,че тя всъщност е нещастна,но въпреки всичко таи някаква надежда за по-добро.
Тогава се замислих какво значи да си щастлив?И какво значи да си нещастен?
Иначе сигурна съм,че колкото повече се нижат годините,толкова аптията те наляга по силно.Само дето и аз искам да знам кога в крайна сметка човек разбира,че всъщност е нещастен?!И как го разбира?И така...достатъчно условие ли е да имаш всичко за да наречеш себе си щастлив?Само материялните неща ли будят щастие,а липсата им нещастие?!