Отварям очи и се оглеждам.Денят е като вчера,ще бъде и като утре.....още месеци дори.Скачам в леглото и започвам трескаво да мисля...Някъде бех прочела,че за да е добре човек трябва да изхвърли рамките на миналото.
Вярно още ми е рано да имам решение как точно да продължа напред,но и това ще стане.Важното е че приемам нещата като нещо ,което ми се полага.
Ми така де,нали съм човек със слабости и пороци.Взех за миг щастие на заем,вярно отказвах да го върна,което ме прави крадла,но пък толкова ми хареса.То все и цветята на съседката ми харесват повече,ама това си е в човешката природа.Не съм завистлива,но понякога се дразня че хората не могат да оценят,това което имат.Така си е! Колко ни е трудно да спрем задъ-
хани и да поглем какво има до нас.Но когато го загубим разбираме,че е било ценно. 
Когато обичаш нещо и после го загубиш,губиш част от себе си