На пролет всички искаме да изтупаме праха на сивито ежедневие,ако може някак да подменим душите си,да поразчистим и подредим главите си.
Да,а лятото очакваме вълната на великото и изненадващото.Ми и аз така,човешко е да искаш да дойде вълната,която да те повдигне, да те разтесе и после силно да те метне в неизвестното.Аз чакам моята вълна вече доста лета и когато почти бях загубила недежда тя взе че ме помете,ей така като вълните повличат малките рибки.
Години наред бях сройла кули и замъци,бях се крила от чувствата от емоциите,сякаш от мен се е очаквало точно това.Ама пусто  годините минават и започваш да разбираш как жертвите ти в повечето случаи са напразни.
И така вълната мина през мен,разруши замъците които бях строила,стените зад които съм се крила.Връхлетя ме и остави съществото ми голо и беззащитно.Остави ме такава ,каквато толкова полагах усилия да не бъда.
Тогава света ми придоби някакви различни цветове,придуби ухание,звук дори.Само дето разума ми някъде си би шута.Търся го вече месеци,ама не мога да го открия.Всяка мисъл всяко желание се върти около едно единствено нещо.Погледа ми се рее в нищото и търси само него.
Идея си нямах какво е това което се е свило в стомаха ми и не ми дава мира.Загубих съня си,загубих себе си дори.Единственото което исках е да ме иска.И странно,това ми стигаше.Стигаше ми само да знам че го има и че ме иска.Можех да дам всичко,без да го поиска дори.Можех.....
Сега съм сама затънала в странна каша от чувства и желания.Опитвам се да продължа напред но истината е че нито знам как нито дали ще мога.Нямам си и идея колко време мозъка отказва да приеме действителноста.Колко време ще се чувствам като тресната от гръм,то не че не беше така.....
И сега ми остават само спомените ,надеждите и голямата мъка....!