Голямото море,големите мераци и голямото му чакане.Е аз си го обичам и все му се радвам.И като свърши,почвам да го чакам ,та до другата година.
Понякога ми се смеят,била съм обсебена,ми всеки си е обсебен от нещо,по-добре от морето,отколкото от работата ,аз така мисля.
Та цяла нощ не спала,минала толкова разстояние,душа нямам да дишам,ама пусто ще се прегърна с вълните,та да става каквото ще.
Няма лошо отивам на плажа,а там истинско опълчени - тела навсякъде- бели,чевени,черни.Аз съм от белите,дето всички гледат странно първите 2-3 дни.Прекрачвам разнии хавлии,чат пат крака.Деца тичат ,пищят.
Ядосана майка се кара не малко момченце,че станала цялата в пясък,заради него,ами госпожо на морето ако не се намокрите и не ви хвърлят пясък в очите,то недейте идва.Друго родителско тяло пищи до колене във водата ""Неееее,не ме мокри"".Е аз мисля да се мокря,дори и косата,няма да плувам като кучетата я,само и само д запазя грима и прическата.
Отивам в хотела и на рецепцията кисела леличка ме посреща.Погледна ме недоверчиво и ми се изрепчи,даже почти ми се скара.Метна ми някакъв ключ и ми обърна гръб.Що така не любезно........
Обяд е,заплювам тихо местенце,сядам на самотна маса идва намусена млада девойка.Застава до мен и аха да се усмихне,обаче аз имах глупоста да кажа ""Добър ден"".Щом чу българската ми реч загуби интерес автоматичко,метна менюто и изчезна яко дим.На съседната маса седна дебел грък с три пъти по-млада девойка,нашето момиче запърха около тях като пеперудка.
Решавам и аз да посрещам изгрева ........отивам на плажа,а там пълно с народ,кой щастлив,кой нещастен,кой снощен.Поглеждайки хората сутрин лесно разбираш какво носи в душата си.После жегата и народа някак те карат да се променяш,да ставаш по-зъл.
Та беше ми чудно защо в собствената ни дъжава ни третират като втора ръка хора,точно както ни третират из целия свят.Вече в България не е ли за българи?!И трябвали да се правя на чуждоземка за да получа любезност и качествено обслузване,точно както го получават и всички вносни люде?