Море,слънце,пясък между пръстите-всичко за което съм мечтала цяла година!Искам да го прегърна,да му се наслядя...но нещо ми липсва .Нещо не е както трябва,не ми е достатъчно.
Оглеждам се ,сама съм,посрещам изгрева.Вълните се удрят в краката ми и сякаш моята крачка има крайна цел.Пяскъка е мокър и слънцето ме докосва по лицето с първите си лъчи.
Усещам ранния бриз,сякаш ти дишаш до мен.Чувам гласати почти нявсякъде около мен.Крачката ми става все по-смела и аз вървя сякаш към теб.Сякаш се надявам там някъде да те срещана.......да те видя,поне да те има.
Ами то те има,но си далеч,а аз така те искам.Затварям очи и те виждам,долавям мириса ти,но не мога да те докосна.Нищо и това ми стига...
ти си там в мислите ми,а аз мога без да те гледам без да те видя.Ти си в главата ми и аз те чувам без да те слушам.Заравям ръце в пясъка ...искам да заровя ръце в косите ти.Само ми кажи как да се науча да живея без теб?!Седя сама и си мисля какво не бих ти дала,колко точно крачки ме делят от гибелта на разума,гибелта на чувствата ми?!
После обръщам гръб на всчико и вървя.... вървя към теб и нищо не е в състояние да ме отклони от целта - ТИ!