Седя и с мъка поглеждам назад ,за да видя само ........ Времето не лекува всичко.Не можеш да избягаш от миналото,а за да го забравиш ти трябва много сила,но пак не вярвам че можеш да забравиш част от живота си.
Няма значение добро или лошо,то е и част от теб.Дори да се срамуваш от делата си няма как да ги забравиш.
""Ще мине време,ще забравиш..."" често чувам това,но мисля че е невъзможно.
А и всяко деяние носи последици.Често съм си казвала,ако не бях минала по тази пътека,а по другата,какво щеше да стане?!
Ами какво-нищо.Това в което се мота нашето съществуване е последствие от предходилите го събития.Ако не бях тръгнала по тази пътека,нямаше да срещна тези лица,нямаше да изживея тези мигове,нямаше да имам тези неща........ и логично достигаш до извода,че щях да имам други.Какво губим и какво печелим?Когато губим печелим ли,и когато печелим - губим ли?Ами всъщност точно такава е въртележката на живота.Няма начин да разберем каква би била съдбата ни по другия път,можем само да гадаем и в моменти на безсилие или болка да си казваме - защо не хванах другия път.Но и по него дилемата все някога би била такава.