Не,няма да ви цитирам писмата на баба,въпреки,че са забавни,като ги четох един ден с майка ми дори се просълзих.И тя каза,че е имала някое и друго подобно,аз помня,че имам едно-пазя го още.Но дъщеря ми....тя никога няма да получи такова нещо.
Ами нормално,то все едно да си впрегнеш каручката с кончето,а в гаража ти да е паркирано Порше.Та така и моята малка дъщеря,когато порасне ще получва смс-и,мейлове,факсове и какво ли още не,но не и онези бели пликове,които.........
И помня,макар и единствено,колко трепет ми донесе.Как сърцето ми заби и пръстите ми едвам го държаха.Когато го прочетох ми стана смешно и се посмях,ама си беше моето любовно обяснения на лист.Написано малко недодялано с момчешкия разкривен почерк.И сега като срещна подателя ,често се смеем...но тогава аз се бях поизчервила,а нашите се смяха.
За жалост света на децата ни става все по-виртуален и все по-малко реален,отношенията им са направо метални,приятелството е дума,която скоро ще загуби смисъла си.Изобщо всичко е толкова пошло и извратено....