Явно аз съм леко збъркана с представите си за живота,но то и такива като мен трябва да има.Водих дълъг и безмислен спор по въпроса.Безмислен е защото човека на среща ми е просто още не пораснал.Та къде точно е изневярата ?В главата или някъде по тялото?Изневяра е само когато са ви хванали на калъп?Изневяра е когато вие знаете че сте го направили?
Ето и моята чепата гледна точка....Изневярата е в главата,тя е остъпрване от принципа,тя мисъл и съжалени.Няма начин да не простиш леко кръшкане в страни.И ще го направиш защото има нещо в теб,което е силно и което обича.Но ще простиш ли ако ""тя"" или ""той"" виждат в теб само забавление,а чувствата и мислите са отдадени на друг?Ще простиш ли ако знаеш че всяка въздишка е по някой друг?Ще можеш ли да хванеш човека за ръка и да продължиш с него до края на пътя?!Ще можеш ли после с ръка на сърцето да кажеш ""да това е човека?""
                                                                      посветено на  Дон....

eto nai-nakarq nqkoi koist6o spodelq moite vazgledi po vaprosa :)
edva li bi mogal sled Ще простиш ли ако знаеш че всяка въздишка е по някой друг?Ще можеш ли да хванеш човека за ръка и да продължиш с него до края на пътя?!Ще можеш ли после с ръка на сърцето да кажеш ''да това е човека?'' da kajesh "toi e choveka"

Явно излиза, че, ако имам фантазии, изневерявам. Сигурно съм имала връзки с всички хора, които съм харесвала физически, но съм познавала само по физиономия. А вие, дами, скъсахте ли с любимия си актьор/ певец?