За да не решите че съм някоя сухарка,която има за цел само да мрънка и да се оплаква ще ви отправя един призив.Моят апел е подтикнат от последната ми разходка из улиците на София.Вървях и гледах хората згушени в дебелите си дрехи,вървят и сякаш се опитват да се скрият..от света ли,от хората ли....незная.Слънчевия ден не подтиква ли поне малко човек да се усмихне?!
Разминавах се с бързащи ,намусени хора,които тичаха в различни посоки. И тогава си дадох сметка......живота не е толкова мрачен,колкото си го правим сами!Колко би ни струвало да се усмихнем..поне веднъж?!

Усмихвай се по-често :)

:)

;))))))))))))))))))))))))))))))))))